И пак съм тук с тази рима,
за мен, за теб, за двама, трима.
Любовта я няма, скапан е живота,
трудно слушам нота след нота..
Цялата болка, излята в редове,
колко е трудно да не си момче!
За всичко да страдаш, да мислиш,
да боли...
За всеки следващ да се молиш ти -
да не е кретен и да е само за мен.
Но ще има някой, който да ви раздели...
Дали човек или пари?
Те са свързани, знаеш добре,
нищо не е както по филмите.
Кратък е животът, бърза той да живее.
Смята, че жената не може да пее.
Но това не бива да я отказва
и римата ù да сгазва
Защото рапът е в кръвта ù,
Тласка я напред само страхът ù,
от това, че много ще боли
да каже свойте думи.
Че мъжът е пълен боклук, но глупостта му не стига до тук!
Гадни наркомани, пияни, заляни.
Изневерява той на екс,
'щото мисли само за секс.
Бърза да живее, да дивее, мисли, че с пари само ще се смее...
Но, уви, утре няма кой да му помогне.
Пада на земята, не може да смогне...
'щото животът си върви, а той стои...
сам... блъска си главата,
пита се: къде е жената?
ПАК да ме изкара от лайната...
Край няма тоя ад -
за вас, мъже, пея този път.
Няма да има следващ, знайте,
до тук бях, така че - трайте!!
Истината боли, но точно това си ти -
мъж - като лайно на дъжд!!!
© Диана Костадинова Всички права запазени