Plevel (Силвия Илиева)
156 13743
26.01.2020 г., 5:14 ч.  

***** 

  Поезия
865 9 18

Като в танц от премала

се отпусна живота и

поседна в едно сепаре.

Булевардът бе мрачен, но

настръхнал от хора,

полетяха чадъри навред.

Там на масичка мокра,

той запали цигара и

написа с дима си сонет.

После бавно издуха

всяка буква с дъха си 

и поръча си чаша с кафе.

В пантомима тълпата,

тя се спусна край него

всеки своята роля заел, –

ето токчета бягат,

като чукове удрят,

по сърцето на едро момче.

Две китари се стрелкат,

те на гръб ще заплачат,

ако леко допрат шута Сам,

но не плачат горките,

а градът е сираче

той люлее се в облак от срам.

Там се скрил под бомбето,

път, билет не намерил,

до жената на своя живот.

Мъж живее на триста

мили от себе си,

но ще стигне и с

градски транспорт.

Побеляла от удари,

дотърча по презумпция,

в кафеното една стара жена.

А ръцете ѝ гипсови,

тънки, дялани скулптури,

струполиха на маса – сълза.

- Ето плащам животе, за последно си плащам, само нека да седна до теб. За да видя с очите ти как се смея момичешки, как целувам пак свойто дете. 

Той живота се стресна,

но в жената се вледа,

а очите му пълни със сняг,

потрепера ръката му

още миг и ще стреля ли,

после скочи и хукна във бяг.

 

А градът се разтече олюлян през сълзите,

от очите на стара жена. 

До тротоара нанизани в кехлибари такситата,

край театър на сенки в стена. 

 

© Силвия Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Мария, че се спря и остави топли думи и цветя за мен. Трогна ме. Думите си ги прибирам в сърцето, а цветята мисля да си ги закича в косите, за да забравя, че е зима.
    За мен е чест! Благодаря още веднъж!
  • Много добро, докосващо и предизвикващо възхищение!
    Поздравление и за ритъма, който доизгражда асоциативната картина, Силви! Майстор си и ваеш не грънци, а поезия!🌹🌹🌹 Браво!
  • Светле, Дени, Ангеле, Иржи, Ангелче, много топли думи сте ми оставили, не знам какво да кажа. Искрено Ви благодаря и Ви желая прекрасна седмица! Благодаря за любими!
  • Първо ме грабна изумителния ритъм...После мисълта, която се лееше, както казва Краси-сякаш извайваш глинен съд на грънчарско колело, а обобщено...от твоя невероятен, неподражаем стил картинно да изразиш нещо като:..булевардът...настръхнал от хора..." или "...написа с дима си сонет..",също "..градът се ратече.." О, не, то цялото е за цитиране и толкова ме грабна, че не мога да намеря най- точните думи, Силве! Възхитена съм!
  • Отново ме връщаш в красивия Свят!
    Стихът ти е извор на нежна премала!
    Тъй пъстъро и нежно във него горят
    палитра от чувства тъй чиста и бяла...
  • Прекрасно е.
  • Невероятен ритъм...
    Но защо ли се учудвам?
    Това е Плевелчето... 🙂
    Силве... 🌹
  • Удоволствието е мое, Владимир. Благодаря.
    Симона, ти си красива. Благодаря ти много.
  • Няма какво да добавя. Дълбоко и красиво!
  • Поздрави, Веси и благодаря много!
  • Много интересно и оригинално. Успя да ме докосне силно.Поздрави!
  • Добро утро и благодаря от сърце, на всеки поотделно за отделеното време! Правите ме щастлива.
    Усмихната и ведра неделя на всички!
  • Театър на сенките! Светлините не са това, което са! Поздравления!
  • Евалла! Който го може... си го може!
  • Колоритна, затрогваща картина в движение.
  • Сиси! Възторг!
  • Думите ме грабнаха и понесоха по вълните на чувствата и съдбите течащи и разбиващи се в коритото на твоя град! Изумително жонглираш с образите и ги рисуваш с метафори!
  • Интересно изпълнение като форма и съдържание, заприлича ми на онези грънчарски съдове, които се въртят и извайват глината под ръцете на майстора... Стихът е като една панорамна гледка отвътре навън и отвън навътре. Поздрави, Силве!
Предложения
: ??:??