27.09.2014 г., 21:53 ч.

27 

  Поезия
570 1 5
Последен ден в градината на рая.
Нахранена съм с думи пълни с яд.
Измита с леден душ. Да осъзная,
че този рай е всъщност черен ад.
А може би живяла съм в заблуда?
И в слепота, в примамливо отричане...
Кога станах на дявола съпруга?
Защо му казах грешното "Обичам те"?
Как в този страшен сън се озовах?
Къде изчезна слънцето в очите ми?
Какъв е този черен, лепкав страх
на прицел взел сърцето и мечтите ми? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Предложения
: ??:??