Не съжалявам,
че паднах -
аз само част
от себе си
оставих.
По пътя си
нищичко не
взех - аз
нямам и какво
да дам -
единствено едно
сърце и няколко
мечти.
Ще застана
пак на ръба,
там само
има свобода,
единствената
ми позната.
Жажда, глад
и светлина
събирам
откъдето мина.
Не, не искам
и троха,
ще ме погуби,
преди да си замина.
© Александра Ангелова Всички права запазени