Исках те, извиках те по име... 

Озъртах се дали ще дойдеш ти...

Погледнах наляво, рязко надясно,

но от твоя нежен поглед не видях и следа...

Исках да те видя, за да продължа..

Виках ли, виках, дойде само една жена.

Тя бе Смъртта!

Попитах я дали знае къде си ти,

може би навярно мене следи?

Иска да ме вземе от този свят... 

Отговори ми тя, че е взела теб, спасила те била от пропастта...

Погледнах аз към нея, в очите ми заблестя сълза,

в този миг повече от всичко исках да умра... 

Протегнах ръце към нея,

тя нежно, като майка ме погледна,

взе ме, и потегли...

Сега съм там, до теб, очите ти красиви, отново аз видях... 

Косата ти руса за пореден път съзрях... 

Сега съм горе, усещам болка, че напуснах света...

Но за мен няма значение, нали съм при любовта...