Чувам ги.
Тихите копита и
вятъра пристигащ,
безсилен да събори
тези облаци,
държащи се едва на нечий поглед.
Мисълта за песен пропълзява,
по старите дървета във усоя,
където самодивите приспиват
един изгубен пътник.
© Вихрен Елбрусов Всички права запазени