* * *

25.08.2012 г., 10:13 ч.

Поезия » Бели стихове

736 0 0

Късах си
зърненца от душата...
Та да ги изстисна,
сетне да стане вино.
А понякога
се чувствах
същински абаджия.
Грабвах плата,
гладех плата, като
млатех с млата, мислех си:
"Дали не съм ковач?"
Късах и листа, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения