-3-

Познавам моите посрещачи

от написаното в сайта от Крамер,

с които в един отбор ще бъдем играчи

на Истината за Сакралните Правди.

От напътствията на Стилиян пред очите ми се разкриваха

огромните хоризонти на бъдещ общ план,

душата ми с ракурсите му се сливаше

и летеше със тях към мечтаната Свобода.

Ето го най-после и Обединение,

проснато там долу във ниското,

обзема ме приятно вълнение,

душата ми в нова вибрация припка.

Завивам на първото кръстовище в ляво,

след това пътувам почти през цялото село,

след последната спирка на дясно,после направо,

след двеста метра къщата точно нацелвам.

Слънцето е на копраля над хоризонта,

когато се здрависваме с Женя и Крамер,

влизам с колата през голямата порта

след любезната тяхна покана.

Тъкмо стъпвам на земята и ето,

на Шибил гласът прогърмява,

също като тътена по небето,

с който сърдечно ме поздравява.

Точно такъв беше в действителност,

какъвто го виждах в мойте представи,

уникален,многопластов и убедителен,

за сега и за онова,което трябва да се направи.

Жаки яви се последна

от персонажа за мене познат,

сред тълпа от генетични поредности-

сюрия от деца и дечица заливащи се във смях.

Те приличаха си по устрема,

бликащ от погледа във очите,

лишен от изкуственост,

потънал в аурата на мечтите.

В приятната суматоха на Словото,

потънали в колективен екстаз,

за кой ли път преповтаряме

случки отминали с участието на Стилиян...

Липсваше ни неговото присъствие,

тегнеше по него обща носталгия,

разкъсвана от мигове на вдъхновение

по творческите, нови, Зовящи Експанзии.

Около богатата селска трапеза

отрупана от плодовете на собствения им труд,

продължихме нашата съвместна беседа

за причината събрала ни заедно тук.

Шибил вдига първа наздравица

за здравето на всички и за успех,

за това, което предстои, да направим

в отдавна планирания Енергиен Проект.

Възниква логично въпроса,

защо не успяхме до днес,

това, което ни отдавна докосва,

да се редуцира в световен прогрес.

Ужасно трънлив и много стръмен е пътят

на всяка нова, прогресивна идея,

без борба никога догмите не отстъпват

място под Слънцето за новите прометеи.

Защо потулена беше Царичина,

защо Термоядреният Синтез до сега нищо не даде,

защо продължава нашето скитане

из тъпи, упорити, досадни ретроградности???

Все много актуални въпроси

от дневния ред на нашето сега,

без чиито отговори затъваме боси

дълбоко в преспите на снега.

Нашата Пролет дали ще я бъде,

зависи от всичките нас,

няма как потомците да усетят житейския гъдел,

ако за това не оставим им шанс!!!

Двата лъва там на високото,

вградени от майстора във фасадата

са залог, че нагазването ни във дълбокото,

този път Живота на Планетата ще опази.

09.04.2024г. гр. Свищов

                следва