Когато във Европа, Ренесанса,
навлизаше във своя апогей,
с Леонардо, Джото, Макиавели
и Галилео Галилей...
а по сюитите на Бах,
танцуваха в дворците менует,
тогаз Родината ни клета,
пъшкаше под турски гнет.
Свистяха ятагани и кинжали,
умираха дедите ни без гроб,
а европейците - едва ли,
знаеха какво е да си роб.
Пет века тез селджукски псета,
грабеха и тънеха в разкош,
а над Тракийските полета
бе спуснала се отоманска нощ.
Но във Балкана, сред тъмата,
проблясваха звезди на небосвода,
на Левски, Ботев, Караджата.....
и гаснеха във битки за свобо́да.
Тя дойде... платихме си цената,
с кръв и кости, в тоз вековен мрак,
единствено подаде ни ръката си,
от север, гордият руснак.
А днес, Европо... блуднице надменна,
гледаш ни с презрение, знам!
Ала не виждаш как приижда,
в тебе хищният ислям.
Дано да разбереш тогаз, какво е
да си изнасилена и гола,
мъжете ти изклани, а децата....
поробени във Анадола!
Весо: 22.02.2020г.
© Веселин Христов Всички права запазени