Когато дойде утре, ще съм тук ли?
Камбаните ще бият ли без мен?
Ще липсват ли ти моите милувки?
И жив ще си ли ти, макар без мен?
Ще бъдат ли без мене цветовете
все още толкоз ярки и красиви?
Ще броди ли душата в световете?
Ще бъдат ли очите ти унили?
Ще бъда ли до тебе всеки ден
и всеки миг, макар и да ме няма?
Ще бъдеш ли без мене ти сломен?
В душата си ще имаш ли ти рана?
Ще помниш ли с мен кратките усмивки,
що имали сме в миналото ний?
Ще помниш ли и тесните отбивки
по пътя ни в живота, що се вий?
А нощем ти, от вятъра събуден,
в звездите моето лице съзрял,
ще мислиш ли, че сън сънуваш буден?
Ще жалиш ли в живота, мрак повял?
И болката сърцето ли ще трови?
Душата ще обвита ли е в скръб?
Съзнание ли в минало ще рови
и знаме ли ще бъдеш, но без стълб?
Ще спра с въпросите, не отговаряй!
С любов ако си пълен, вярвай в мен,
на злото ти вратата не отваряй,
нещастен не бъди заради мен.
А денем слънцето, обгърнало света,
за мене спомен ако ти възвърне,
мисли за мене ти, мисли за младостта,
на мъката ти радост да отвърне.
А пролет, сред цветята ти потънал,
мисли за мен и нея прегърни.
Погледнеш ли я, не бъди посърнал
и страница щастлива отгърни.
Бъди щастлив и под небе лазурно
ти под венчило с нея премини.
Живота си живей ти ведро, бурно
и истински ти жив си остани.
А някога ако за мен си спомниш,
о, нека е със радост, не с тъга.
Неверен, че си бил, недей да мислиш.
Помни, че ме спаси от самота!
© Ася Всички права запазени