Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
30.10.2018 г., 21:15 ч.

31.10. 2012 

  Поезия
591 8 18

Остави и родината и къщата,
съдбата тъй реши. Ти каза: - "Смешно е"!
Земята, тя навсякъде е същата
и все ще ме приеме, мене, грешния.

 

Боляло те е, сигурно, боляло е,
тъжах ли, все до сълзи ме разсмиваше.
И казваше: -" Виж, не е черно, бяло е"!
С шегите своя собствен плач прикриваше.

 

Отминаха, годините, отминаха,
не ме разсмива никой до примиране.
Следите ти в душата не изстинаха,
а Хелоуин е ден за неумиране.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Посветено е на едниствения дядо, който съм имала -Alfiero Momi, погребан в гроба на прапрадядо ми.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??