Събрах света около мен във шепи,
не бил чак толкова голям...
Протегнах си ръцете, двете,
и в миг събрах го там.
Надникнах предпазливо в тях,
да видя всъщност цял ли е? -
оказа се, че съм побрала...
твоята любов, едно сърце...
И сякаш плам опари ми ръцете.
Разтворих ги - от там политна
чудно птиче - песнопей,
и тръгнах подир него, без да искам.
Последвах го - безмълвна,
а от някъде звучеше песен.
Нежност изпълни моето сърце,
понесе ме... към тебе, полетях...
NG/nnn
28 февруари 2008
© Нели Всички права запазени
Един човек - един свят!
Една любов - целия свят!