В горите стари на Атон,
в килия тъмна, влажна.
Монах раздипля том, след том
и пише книга важна.
Едва мъждука там свещица,
по жълти страници пълзи.
Монахът бърше пак сълзица,
за свойте братя и сестри.
На Мавро* думите поглъща,
как българите царство са били.
Как Крума византийци връща
дошли да палят къщи и дворци. ...