toxin (Таня Донова)
357 4102
18.10.2020 г., 0:59 ч.

*** 

  Поезия
752 4 9

Аз не прося по милост любов!

Ни за моята диря отплата!

С халоснù чувства нито на лов

за илюзии пращам душата си!

 

Нито синковец мамин теша,

ни на "силното" его робувам!

Не търпя похотливи ята

хоризонта ми чист да затулват!

 

Всички ялови пориви режа

на отчаяна мъжка себичност!

Не поставям сърдечни протези!

Съжаления жалки не искам!

 

Аз обичам до кокал, до кръв,

изчегъртвайки всяко съмнение,

че след мойта любов ще си същия

и че твойта любов е до време!

 

 

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Теодора!
  • С категоричност на жена, осъзнала себе си. Хареса ми! Поздравления, Таня!🌞
  • Скит, благодаря ти!
  • Категорично и истинско!
  • Момичета, радвам се, че споделяте написаното!
  • Да! Така трябва, без "сърдечни протези"
  • Така и трябва! Обичам борбените , категорични и знаещи какво искат хора! Както и толкова перфектите стихове, като твоите, Таня!...
  • Да, когато успееш да заобичаш себе си, преставаш да се пилееш на дребно. Много "мой" стих, Танче!
  • " Не поставям сърдечни протези"!!🌹
    Това много ме впечатли! Заедно с
    категоричния тон в цялото стихотворение, оголило една непримирима женска същност!
    Браво, Таня!👏💕😃
Предложения
: ??:??