bela (Павлина Ненова)
39 147
7.04.2008 г., 19:56 ч.

36  

  Поезия
742 0 3

Изживявам два кошмара, две мечти

живея два живота, следвам две съдби.

В две различни посоки съм се разпиляла

на двата края на трийсет и шест километра,

лъкатуша между пътя на успеха и провала.

 

Живот, разделен от един път на две,

любов разделена, прокълнато сърце.

Приятели, усмивки, страст и красота,

а на двата края на трийсет и шест километра,

в крайна сметка все се оказвам сама.

 

Сърцето ми и умът ми са оковани,

а аз студена, безмълвна, покрита с рани,

заклещена съм на този проклет път в средата…

А на двата края на трийсет и шест километра

жадно пия от извора на свободата.

 

А любовта – сърцето да обича забрави,

в двете посоки две сърца изостави.

Аз тях погубих, счупих, разбих на прах

и сега понякога в двата края на пътя

плача и търся спомен от тях.

© Павлина Ненова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??