11.04.2007 г., 11:53 ч.
***
Нежното докосване на тъмнината,
гласът ми отеква в тишината,
виждам страха в твоите очи,
болката от миналите дни.
Надеждата изчезва в света на мрака,
през сенки в загубените спомени.
Не казвай, че сме стигнали до края
нали ще се видим пак в рая.
Ще изчезнат всички страхове
и тази болка, горяща в нас от векове.
Ние с теб ще се срещнем отново,
ако не сега, то в живота след смъртта.
гласът ми отеква в тишината,
виждам страха в твоите очи,
болката от миналите дни.
Надеждата изчезва в света на мрака,
през сенки в загубените спомени.
Не казвай, че сме стигнали до края
нали ще се видим пак в рая.
Ще изчезнат всички страхове
и тази болка, горяща в нас от векове.
Ние с теб ще се срещнем отново,
ако не сега, то в живота след смъртта.
© Вероника Менгова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Е нали ще се мре!
-
Кратко и ясно!Винаги има надежда!
-
вдъхва надежда харесва ми !
-
Не казвай, че сме стигнали до края
нали ще се видим пак в рая.
!!!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
