В спомените ми остана
твоят гневен, жаден поглед.
Той отвори в мене рана,
нощем с нея си говоря.
Твойто его ненаситно,
гладно като мъничко дете,
все се мръщеше капризно,
щом докоснат ме с ръце.
Колко дни се борих с него!
Колко сълзи аз пролях!
Вече знам - за мъжко его
не заменям своя смях. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация