Конете плениха в очите си залеза
и дълго препускаха волни към нищото.
Помъдрял, хоризонтът през рамо намяташе
от облаци скитници сиво платнище.
Полето от макове пламна внезапно
в жарава зелена през блясък копринен.
И гръмна прощалната песен на лятото,
което у мене бавно умираше.
Табуни ръждиви преляха в отвъдното
подобно талази от троскот и тръни.
Неравeн пулсираше с тропота в тъмното
прибоят на твоите думи в съня ми. ...