“Heavy clouds, no rain…
And heavy move causes pain…
Ready kiss, but no love…
I feel I’m torn in half…
We are dancing on broken glass… can’t stand no more…”
Някъде дъжда някога ще спре и ще остави реки от ледени сълзи, белези от моето присъствие навсякъде.
Някога знаел ли си какво е да ти се плаче с глас, но ничии те сълзи да си заровил в пепелта от любов, родена от смъртта на две души?
Някога сгушвал ли си тихо в ничия пуст ъгъл, забравен от спокойствието на разума и да усетиш нечии ледени пръсти по мокрите си бузи, а студа сякаш те изгаря?
Някога някой да те пробождал някъде със сърп, за да види дали имаш сърце въобще и по съвет на мъката да разполови душата ти на две все черни половини?
Запитвал ли си се...
Защо никога не си обичал някой...
Защо някъде дълбоко си приспал ничии спомени... ...