Разюздана и боса крача
душа от мисли потъмняла
и свещ в ръцете нося
очите кладенец и куп въпроси.
Загубен спомен
нека си отиде без друго
никаква поука.
Ако обидя някой, да прощава
съзнателни
и несъзнателни дела и думи.
Не всеки бряг е годен за пристанище
не всеки път ме води удома
не мога да пожъна преди да съм посяла
но нужна ми е почва, и то добра.
© Нел Всички права запазени