В дванадесет часовникът за малко спира.
Припомня си как в твоите очи- обгърнати-
числата губят своето значение.
Как методичното движение
на тъничката му стрелка
говори за гребла, рибари и луна,
притегляща оранжево вълните…
(Безумно куче тича по брега. )
Часовникът ме гледа във очите.
И неуверено поема- пак-
със своя ритъм, неизбежен:
трепери секундарната стрелка… ...