Животът засвири на старо пиано
в минорна тоналност, а текстът в мажор.
Клавишите, в черно и бяло живяно,
са ноти за песен на дневния хор.
Вокалът бе даден на младо момиче
със глас на камбана и медна душа.
За полет роди се прекрасното птиче,
но бе с еднокрила съдба. Не греша.
Летя и не спираше полета с песен,
решено да стори с надежда следа.
Но беше крилото едно. Не е лесно
небе да извира в ранима сълза.
Праха от пианото старо избърсал
и болка, и радост в клавишите скрил,
животът течеше. Любовният бързей
крило бе отнел и на друг подарил.
© Цветето Б. Всички права запазени