14.08.2008 г., 8:07 ч.
* * *
Пиша някакви прости слова,
пълни с чувство на тъга.
Те породени са в нощта
от едничка любовта.
Защо не мога да те забравя,
питам се, а отговорът е: "Не зная!"
Защо чуя ли думата "любов", за теб се сещам
и болка в сърцето си усещам.
Мина се доста време от нашата раздяла,
но не мога да те забравя!
Ще продължавам да пиша през нощта
с тъга в моята душа
и сляпа надежда да се сбъдне моята мечта,
да се възроди любовта.
пълни с чувство на тъга.
Те породени са в нощта
от едничка любовта.
Защо не мога да те забравя,
питам се, а отговорът е: "Не зная!"
Защо чуя ли думата "любов", за теб се сещам
и болка в сърцето си усещам.
Мина се доста време от нашата раздяла,
но не мога да те забравя!
Ще продължавам да пиша през нощта
с тъга в моята душа
и сляпа надежда да се сбъдне моята мечта,
да се възроди любовта.
© Иван Батев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Не спирай да се надяваш, но когато надеждата умре не забравяй да продължиш напред! Поздрав за стиха ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав!!!