Дели ни само
нашето мълчание.
И разстояние... една луна.
Дали ще мога
да те докосна някога,
забулен в плащ от сива самота?
Дали наистина
ще се повтори чудото –
да се взривим до лудост
в тази тишина?...
Дели ни само
ехото на вятъра,
попило в себе си
нощта...
© Дочка Г Всички права запазени