Душата ми е обляна в мъка... 

потънала в мрак, скована... 

красота и утеха намира единствено в мрака... 

светът ми тъне в нощ без звезди, 

без луна на небето... 

само сълзи по лицето... 

гвоздей на болка забит в сърцето... 

студена сега, душата ми стене... боли я... 

но аз не искам любов да усещам... 

по-лоша дори от смъртта е... 

безчувствена бих искала аз да бъда... 

дори и това да е пълна заблуда...

душата ми е обляна в мъка...