18.08.2015 г., 13:58 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
600 0 0

Уж ми се говори, а така ми се мълчи.
До вчера имах толкова да кажа,
а днес устните ми сякаш някой ги лепил.
До вчера имах толкова да кажа,
а днес...
Всичко бе така красиво, вълшебно даже,
но днес помен от вълшебство няма.
Сивото надви вълшебното,

а до вчера бе така красиво...
Обичахме, клехме се дори,
а днес непознати сме почти.

До вчера имах толкова да кажа,
а днес ми се мълчи... 

© Ралица Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??