В прохладна нощ, с безброй звезди,
на плажа двамата сме - аз и ти.
И пълната луна със бляскави лъчи
оставя пак следа върху сините вълни.
И тук сами сме, няма друг,
птиците безбройни, заминаха на юг.
Ала във тази дивна самота,
заражда се и малко топлина.
Във истина лъжовна и малко суета,
телата ни се сляха заедно с нощта.
Не чувствам нищо друго, освен любовта,
а може би желание, творящо радостта.
И тук сами сме, няма друг,
във този пуст и нежен юг,
където други тук след няколко лета,
ще открият пламъка на любовта.
© Яна Всички права запазени