Измълчах непотребните думи.
Неразкритите мисли зазидах
зад стени, неподвластни на време.
Неизмолила милост, в безумен
опит сетен, до края отидох–
да износя отровното бреме.
Запечатвам устата си с восък,
ще говея, наум ще се скитам
денем, нощем–безсънна, ранена,
уязвена от всеки нов досег.
Няма да те терзая, да питам,
да горя в преизподня, сломена. ...