***
Моето многоточие – нежна
обич – макар неизказанa съвсем,
но винаги желана трепетно –
навсякъде съзирам я, тъй често ...
В сияйната усмивка на дете,
в театъра – с браво, за пиесата,
на приятел, в погледа
приветлив...
Гледка чудесна съзерцавам далеч,
към Твореца с благодарност вечна –
сред природа райска, че съм родена...
В парка, цветята – красиви, свежи,
как чудно ухаят, с приказна
нежност...
Пчеличките сбират сладък прашец,
кръжат птици, танцувайки прелестно...
Целуват се млади, горят в копнеж
в сумрака вечер с любов
озарени..
А нощем в тревата свири щурче,
мига в небето, феерия звездна ...
Някъде, чувам – свири и флейта,
топи се душата с обич смирена.
Хора свидни, все прекрасни, верни,
с топлещи думи галят ми сърцето...
Обич с нежност – Божи дар съкровен,
тя с радост милва всеотдайно всеки ...
Жалко за прaхосаното време,
в наивния стремеж към обич нежна ...
© Дора Пежгорска Всички права запазени