Nella_gold (Нели )
841 4525
23.02.2008 г., 15:40 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
590 0 13

Опитах се да ти напиша нещо
за довиждане - но вместо туй изрекох го едва.
Очите ми  болят от недовиждане,
далеч остана бащиният праг.

 

Притворих ги, измъчих ги в сумрака,
така и не заспаха, пустите.
А снощи, цяла нощ - в очакване,
притръпваха нетърпеливо пръстите.

 

Прехвърлях като листи бели
миг след миг, прехвърлях волята,
поставях я на изпитание.
... Не чаках чудото да стане.

 

Защото... то бе до мен,
притихнало придремваше.
Току - изричаше в съня си
откъслечни слова или неволно се усмихваше.

 

Протегнех ли ръка, улавях го.
Докосвах го небрежно.
Едва се сдържах... да не разруша
магията в съня. Изпълнена с нежности...

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??