24.07.2007 г., 22:07 ч.

* * * 

  Поезия
5.0 (3)
1003 1 4
Ти каза, че държиш да ме познаваш,
да знаеш моите болки и мечти.
Не вярвам, че особено помагаш,
но ти все пак с упорство продължи.
Продължи да искаш да ме имаш
и даже май обидно прекали.
Като от кладенец от мен ли ще си взимаш,
дори да знаеш, че и капката боли.
А замисли ли се, че като ме свършиш,
като нямам от душевните запаси,
като няма вече в мен какво да търсиш,
ще си отидеш с думите"сама си". ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина димова Всички права запазени

Предложения
  • Сърцето ми е с форма на юмрук и често се обръща срещу себе си. Почти инфарктно теб те няма тук, почт...
  • Участ На Галена Воротинцева Аз не съм твоят мъж. За беда. Чудодейство не ми е присъщо: нито ходя сре...
  • Понякога усещам, че те губя - до мене уж си, а не знам къде си? Внезапно ставаш някак друга... Изчез...

Още произведения »