Горят горите посред лятото
и песните се пеят за изпятото.
Смисълът остава скрит за ятото,
което пък блуждае и търси непознатото
и чуждото - да си запълни нуждата,
която е зейнала в главата като паст,
искаща всичко в този миг и час
и пречеща на истината да я виждат те
- хората, носителите на умората,
превърнали се в килери за отпадъци
от спомени отминали,
с мечти за кариери, водещи ги до припадъци
от алчност за неща, които не са имали.
Защото това е животът тук и сега -
предрусали съзнания от абстиненция
поради липсата на обич.
Свикнали да влачат хомота от бряг към брега
през мъки, страдания и претенции,
които правят от телата роби.
Но там някъде за душата има свобода,
отвъд материалните ограничения,
мизерия, болести, злоба и лишения -
енергия, по-силна от гена на рода,
която знае кое, как, къде и кога.
Енергия, любов, сила, вода.
© Николай Всички права запазени