Защо си влязъл в сънищата ми измислени,
какво си мислиш още -
че те чакам там?!...
Потъпкал красотата ми измислена,
какво ти сторих?
Знаеш ли?
Защото аз не знам!
Ръката ми е празна от протягане
и замислени очите ми сълзят,
не обичам самотата на душата си,
не обичам нищо вече в тебе...
Не успях...
© Диана Димитрова Всички права запазени