flang (Димо)
14 7
17.06.2008 г., 23:18 ч.

* * * 

  Поезия
755 0 4

Питаш ме защо така те гледам,

кажи ми просто как да спра,

то по-силно е от мен и отдавна съм му в плен...

Едва ли някога ще кажа,

че обичам те на глас, но там вътре го повтарям,

всеки ден и всеки час...

Навярно ти за друг в момента плачеш,

навярно ти за другиго гориш,

и липсва ти, дори когато нощем спиш,

но знай, когато казва ти, че те обича,

това обичам те, е мое,

но все още вътре в мен стой...

Но може и при теб да няма никой,

ти все още чакаш своя принц,

кажи, и ти ли си в света на немите,

кажи, и теб ли те боли,

ах, колко лесно може да е всичко, мила, просто говори...

Но дотогава аз ще бъда сянката

и разпнат, там, на своя кръст,

кръвта ми ще целува залеза

с надеждата, че следващия път

ще видиш ти пироните по дланите

и че сърцето ми е вече буца пръст.

За бога, мила, говори, защото аз не мога...

© Димо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??