Завиждам ѝ, че има близостта ти
(онази, дето аз не заслужавам),
че нейния слух галиш със смеха ти...
Че има право да те доближава...
Завиждам, че ѝ казваш ”Лека нощ”,
че сутрин до очите ти се буди...
Пронизва тази мисъл като нож
и ми повтаря страшното: ”Загу̀би!”
Загубих топлината на сърцето ти
и допира на пръстите ти нежни,
докосването първо на детето ни...
Загубих вяра, смисъл и надежда... ...