Avis (Павлина Соколова)
362 966
31.03.2017 г., 16:48 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
478 2 7

 

Завиждам ѝ, че има близостта ти
(онази, дето аз не заслужавам), 
че нейния слух галиш със смеха ти...
Че има право да те доближава...

 

Завиждам, че ѝ казваш ”Лека нощ”,
че сутрин до очите ти се буди...
Пронизва тази мисъл като нож 
и ми повтаря страшното: ”Загу̀би!”

 

Загубих топлината на сърцето ти
и допира на пръстите ти нежни,
докосването първо на детето ни...
Загубих вяра, смисъл и надежда...

 

И нямам право да те доближа.
”Любими мой” аз пак да те наричам...
Дори аз нямам право да тъжа
и всичко в теб до болка да обичам.

 

Загубих всичко. И сега кървя...
А трябва някак пътя да поема...
Но нямам... нямам сили да вървя
по път, който от тебе ме разделя...

 

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отворена рана...
  • Никога не знаем какво печелим,когато губим(ако това е някакво успокоение).
    Харесах.Поздрав
  • Не помня кой, но някой беше казал, че радостта може да се изрази в проза, разказ... но по никой начин в стих... Поезията сякаш е запазена територия за тъгатаи това е доказано с безброй стихове. Разбира се в това няма нищо лошо, напротив това е естествено състояние на духа (понякога) и чисто човешко чувство. Та с това исках да кажа, че си изразила тъгата си по хубав начин, а последния куплет можа да се пооправи. Привет
  • Осезаема е болката. Почувствах. Поздравления!
  • Усетих!
  • Харесах! Много е трудно!
  • Да, когато човек загуби любовта се обезверява и всичко сякаш, губи смисъл. Много добре е описано! Поздравления!
Предложения
: ??:??