Къде си ти, къде?
Вика те моето сърце.
Вика и не знае то
къде ще срещне друг
с твоите очи красиви
и ръце игриви.
Мисля си за онзи ден,
в който ти беше близо до мен.
Каза ми, че съм красива,
и сърцето лудо започна да забива.
Твоята ръка държеше моята
и моите очи гледаха твоето лице,
съвършено като на дете.
Но ти замина, остави ме сама,
да викам твойто име,
да търся твоята ръка.
© Деси Вълкова Всички права запазени