1.10.2013 г., 22:21 ч.

55 

  Поезия
669 0 2
Две петици във живота,
парчета две по петдесет,
едно изядох със охота,
от другото отхапах пет!
Години тъжни и красиви
строшили са ми младостта,
но същността ми съхранили,
запазили ми любовта!
Росна пъпчица от розов храст
ухаех в пролетта, цъфтях,
пръскаха очите мои страст,
гнезденце с обич аз плетях! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадинка-Коце Танчева Всички права запазени

Предложения
  • Пореден ров. Пропадане и плач. Измамена илюзия за щастие. Животът - присмехулен, стар палач, пак зъб...
  • Аз просто искам да те имам, поне за ден, поне за час. Да шепна само твойто име, да чувам само твоя г...
  • Не бях добрият син, но ето - скърбя наравно с най-добрите синове. Сърцето ти до края бе заето за моя...

Още произведения »