Обичам те, а ти не ме обичаш!

Не знам защо и за какво,

но забрави да изричаш

нежни думи в нашето легло.

Протягам се да те прегърна -

ръце да стопля в твоите ръце,

но няма кой да ми отвърне -

бездушно е отсрещното сърце.

А да погаля искам само

със нежна ласка твоята коса,

но удря се ръката ми във рамо...

защо обърнал си ми гръб сега?

Изричам тихо колко те желая

и как ми липсваш всяка нощ,

но за това душата ти нехае...

безчувствието реже като с нож.

Гори душата, тялото копнее,

сърцето ми мечтае за любов,

но пожарът тихо ще изтлее

без пламъка на огън нов!

17.11.2005г.