Стоя на брега на морето,
  взираща се в това, което
  докосва в нас - сърцето.
  В безкрайната му шир,
  в тайнствения му мир.
  Стоя, а пред мен - синя тишина...
  И пак този рай води до теб...
  Не искам, а спомена ме изгаря.
  Обещах си, мили, че не ще страдам за тебе веч,
  а тази красота кара да страда моята душа.
  Но кого залъгвам? Нали именно тук
  за първи път каза: "Обичам те".
  Не искам, а пак сълзите сливат се с вълните.
  Кажи с какво сгреших, че тръгна си от мен.
  Ще дойде ли мига, да се завърнеш в моя ден?
  Искам пак да чувам твоя смях,
  искам твоя дъх да чувствам нощем,
  да стопиш леда в моето сърце.
  Да върнеш смеха на твоето дете.
  Да върнем мига на нашето море - Любовта.
  Да стоплиш моята замръзнала душа.