farmaki (Стефан Сингелудис)
10 3
31.01.2009 г., 20:12 ч.

* * * 

  Поезия
641 1 6

Когато навеки изчезна от белия свят,
дори и спомен не искам за мен да остава,
тъй както родих се - съвсем непознат,
непознат да си ида във тиха забрава.

 

Когато навеки изчезна от белия свят,
не искам никой за мен и сълза да отрони,
да бъда в гроб неизвестен, в някой край непознат
и само вятърът тръни над мене да гони.

 

Когато навеки изчезна от белия свят,
греховете на всички искам да взема със мене,
и с товар грехове катранено-черни на цвят,
пред Господ да падна аз на колене.

 

Когато навеки изчезна от белия свят,
не ще има злини - ще дойде края за тях
и навред любов ще настане по този бял свят,
любов, която така и не познах.

© Стефан Сингелудис Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??