Нощта отново идва да ме вземе,
спокойствието литва, като дим
и пак треперя, като пред летене.
Добре дошла, седни да помълчим.
Нощта отново с пръстите си черни,
разбърква мойте мисли и коси.
Добре дошла, красавице, неверна,
съня ми взе, мечтите ми не си.
Нощта отново сяда до леглото,
очите ù са звездни небеса,
целувките ù - бръчки по челото,
сребристи нишки в моята коса.
© Надежда Ангелова Всички права запазени