Слънцето не спира да се смей-
петдесетгодишен юбилей-
лицето от шастие грей.
Небето спокойно синей.
Бурите житейски спрях,
с децата си бях,
много нощи не спах...
Днес спокойно махам на младостта,
но се връщам в детството с внука.
"Бабо, бабо" с обич край мен тича.
Каква ти тъга?
Няма по-голямо щастие от това.
Гордо изправям глава.
Животът просто продължава-
50-годишен юбилей, здравей!
Още толкова живей-
ми пожелават.
Много здраве ми подаряват.
Сърцето не спира да пей!
Половин век.
Щурчето в мен живей-
зависи как се чувства човек!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени