И винаги се любим като за последно
и пеем във възторжена възхвала.
И винаги се търсим като безнадеждност,
и винаги ридаем на раздяла.
Започна със усмивка, започна със закачка,
с учудване или със изненада,
но ангелчето хитро ни дебнеше отблизо
и бързо ни простреля от засада.
Подмами ни с усмивка, подкупи ни с целувка
и тайната на щастието разкри ни.
А после ни затрупа с обилната си щедрост –
любов и жар, и розови лавини.
Аз спомням тази вечер, когато ни простреляха,
сърцата ни когато са се срещнали.
Свещена ли е тази студена зимна вечер,
ти знаеш ли - свещена ли е, грешна ли?
© Георги Белев Всички права запазени