Сълзите ми са капки болка чиста,
рожби на очите ослепени,
сълзите ми са прелестни мъниста,
но пък мъртви и отравящо солени.
Сълзите ми са капки отчаяние,
удавило сърцето ми проклето,
сълзите ми са сетното желание,
покой да срещна в дълбините на морето.
Сълзите ми са капки самота,
парещи, изгарящо солени,
сълзите ми са моята душа,
а сякаш от морето са родени...
© Стефан Сингелудис Всички права запазени