deskata710 (Деси Вълкова)
16 10
1.06.2011 г., 23:39 ч.

**** 

  Поезия » Любовна
930 0 1

Когато слънцето се скрие
и луната се яви,
мисли грешни ме обземат
за любов помежду ни.
Накрая аз разбирам,
че небето гледам вече час,
а теб те няма тук
и си някъде далеч
и те викам аз без глас.
Любовта ни е гореща,
но ти не си до мен,
звездите гледам със надежда,
че ще дойдеш някой ден!

© Деси Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Надеждата умира последна, за това никога не спираме да се надяваме! Поздрави!
Предложения
: ??:??