24.01.2008 г., 13:53 ч.

* * * 

  Поезия
479 0 2

Една красива нежна сянка 

на моето сърце се спря,

аз казах и "Върви! Недей да идваш.",

но тя остана чак до вечерта.

И мислех тя че вече си отиде,

но чух гласа и тънък в тъмнината:

"Аз няма да си тръгна скоро,

защото вече съм закотвена в душата"

Да, може и да няма облик,

ала за мен е всичко на света!

Мога и да я наричам само сянка,

но тя е всъщност любовта!

© Цветинка Андреева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??