Огледалото ли счупих
и затуй нещастна съм във любовта?
Част от себе си загубих,
част от своята душа...
Магия ли ми стори някой
или се родих под зла звезда?
Да преча аз на всички хора,
да бъда винаги сама...
Котка ли по пътя ми премина,
по пътеката на радостта?
Щастието покрай мене мина,
ала дори не се поспря.
Душата ми ли някой взе и хвърли
дълбоко, долу в пропастта?
Не мога вече да намеря
себе си във тази тъмнина...
© Илияна Димитрова Всички права запазени
Тъжно е!