Колко думи изрекохме,
в колко лъжи ние се врекохме,
колко пъти простихме,
а колко си тръгвахме?
Успяхме, издържахме...
А сега накъде сме?
Не виждам пътеки пред нас,
празно е, както в душите...
Изморени сме от лъжите,
със студените погледи скланяме глави
и тихо прошепваш ми:
Можем ли още?
© Ралица Лазарова Всички права запазени