laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
2.02.2018 г., 16:27 ч.

*** 

  Поезия
396 1 4

                                    На Д.М.

 

Една светла жена чака тъмния мъж

да люлее лицето ѝ в шепи.

И в косите ѝ нежни с цвят на пролетен дъжд

думи две тихо пак да прошепне.

 

Тя го чака напразно. Той не идва и днес.

Безутешен промъква се здрача.

Неизпратен копнеж.И погрешен адрес.

И за някого някой пак плаче.

 

Тази светла жена има светли сълзù.

А мъжът е с лице като камък.

Самотата незрима неусетно пълзи

и потрепва свещта с тъжен пламък.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??