И сложих пак пижамата с цветята,
полегнах там, на росната трева -
малко смешно зайче ми се търкаляше в краката,
четирилистна детелина танцуваше сега.
Премина сянка на орел,
подскочи зайчето в краката.
Погалих го и казах му: - Недей,
това е само цвят в картината прекрасна.
Усмихна се, размърда то ушички,
намигна смешно и пак се заигра.
Не щеш ли, в миг се появи Надеждата:
ще има радост пак за всички по света. ...